0
Автор: Маргарита ТРИФОНОВА
Димитър Христов – Кевин е роден в Русе през 1984 година. Завършва Русенския университет със специалност „Международни икономически отношения“, но творческите и професионалните му интереси го отвеждат в съвсем друга посока. Пише проза от ученик. След участие в конкурс за разказ е забелязан от известният телевизионен продуцент Маги Халваджиян, който на 22 години го кани да стане част от неговия сценарен екип.
От тогава Димитър Христов е професионален сценарист на телевизионни сериали. Участвал е в създаването на сериалите „Седем часа разлика“, „Секс, лъжи и телевизия“, „Пътят на честта“, „Мен не ме мислете“и др.
Главен сценарист е на новия крими сериал „АЛФА“, чиято премиера върви по bTV Action в момента.
- Здравей Митко! Позволявам си да те наричам така, тъй като те познавам от дете. С баща ти, Валентин Христов, светла му памет, преди много години, по едно и също време започнахме журналистическата си кариера в русенския вестник „Дунавска правда“. Така…Сериалите, в които и ти си сценарист, изписват името ти Димитър Христов – Кевин. От кога си Кевин?
- Отговорът на тоя въпрос е с много дълга предистория. През 90-те години, когато бях тийнейджър и много четях автори като Дийн Кунц и Стивън Кинг и се опитвах и аз да пиша, си представях как би изглеждало името ми на корица на книга. Наивното ми желание беше да имам писателски псевдоним, който да бъде изписан със същия шрифт върху корицата на моята бъдеща книга, която си мечтаех да издам. Така се появи Кевин Хан - псевдонимът, който използвах, докато се занимавах с проза, преди да вляза в работата по телевизионните сериали.
- А как влезе… в телевизионите сериали?
- Когато завърших Русенския университет с МИО (Международни икономически отношения – б.а.) - нищо свързано със сегашната ми работа и професия, участвах в един-два конкурса за разкази и имах огромния късмет да бъда забелязан от Маги Халваджиян, който беше жури в един от тези конкурси. На 22 години трябва да съм бил тогава, но той повярва в мен, без да имам абсолютно никакъв опит, без да съм публикуван автор… Просто прочете някакви мои неща и на практика след два-три месеца ми предложи работа и се оказах в София. Така започна това приключение…
- А сега си вече с шест сериала зад гърба си, кои са те?
- Да, и с други, които предстои да излязат. Първият сериал, по който работих, беше „Седем часа разлика“. За целия сценарен екип начело с Любо Дилов-син, Милена Фучеджиева и още един-двама колеги това беше нещо ново и различно, всички правехме първите си крачки в сериалите. След това направихме „Секс, лъжи и телевизия“, „Пътят на честта“, „Мен не ме мислете“…
- „Мен не ме мислете“ беше много добър сериал наистина, аз лично го гледах с интерес…
- Да, това всъщност е адаптация по полска продукция, но според мен нашият се получи по-добър от оригинала. И то не толкова заради работата на сценарния екип, а благодарение на актьорския състав. Весела Бабинова и Иван Юруков създоха много добро взаимодействие по между си и заедно с другите изключително талантливи актьори успяха да изпълнят с атмосфера, съдържание и живот… най-вече с живот! всичките епизоди, които бяха заснети в рекордно кратки срокове.
- Кажи ми как се влиза в сюжет, който друг е измислил. Просто влизаш ей така и започваш да пишеш, при положение, че някой друг ти дава идеята. Как става това?
- Сложен въпрос. С една дума казано: трудно. Изключително сложно е да се вникне в дълбочина в сюжета, в детайлите, на които трябва да се обърне внимание, за да се получи равномерно качествен резултат, и колко много неща биха могли да се объркат в процеса…Трудно е. Всъщност в моя опит на практика не съм имал възможност да работя по оригинална своя идея, винаги съм влизал в проекти, чиито основи са били вче положени. Но влизайки в екип (защото сценарий за телевизионен сериал много рядко се случва да бъде написан от един единствен човек), сценаристът трябва много бързо да се научи да подчинява егото си не на своите лични амбиции, а на това, което ще е най-добре за крайния резултат. Мисля, че през годините успях да възпитам това качество у себе си, или поне ми се иска да е така. При всички положения човек се учи с опита в работата с много различни хора с разнороден натюрел. Предизвикателствата са много, но и удоволствието от постигнатите резултати е безценно.
- Ти си главен сценалист на новия крими сериал, чиято премиера в момента върви по bTV Action – „АЛФА“. Какво значи да си главен сценарист? Чия е идеята, какъв е твоят принос в сюжета?
- Случаят с „АЛФА“ е малко по-особено, защото е създаден доста отдавна и е отлежавал дълго време. Негови автори, поне на концептуално ниво, са Димитър Коцев – Шошо, който е един от режисьорите и продуцент на сериала, и Мони Шварц, който за съжаление вече не е сред нас и не е имал шанса въобще да види дори, че това нещо започва да се случва. Когато най-сетне този сериал е поръчан за реализация, изведнъж Шошо открива, че трябва и някой да го напише…Защото концепцията на авторите е била, да кажем, в доста начално ниво на развитие. Така започнахме да работим с Яна Борисова. Тя пишеше по абсолютно всеки един от епизодите, но в нашата творческа конфигурация имаше нужда някой да поеме юздите и да разкаже историята по определен начин, с ясна идея. Да казва в каква посока тя трябва да върви, за да се получи нещо различно. Защото основният стремеж в „АЛФА“ беше да има нещо различно спрямо всичко останало в ефира, нещо което се цели в различна аудитория.
- За какво става дума в сериала?
- Интересен въпрос, на който бих искал да отговоря изчерпателно, но това ще включва спойлери. Да кажем, че това е сериал, който видоизменя своята структура, започва по един бавно развиващ се, разгръщащ се сюжет. Интригата изисква внимание от зрителя, защото предлага една структура в духа на отделни разследвания, които получават своя завършек в рамките на всеки отделен епизод. Но това с течение на времето се видоизменя, защото някъде отдолу се надига една друга, по-голяма история, която постепенно превзема целия сюжет…
- Извинявай, но можеш ли да кажеш за читателите нещо по конкретно, без спойлери разбира се, за какво се разказва в сериала „АЛФА“?
- Накратко казано, имаме един преподавател, който е бил следовател на времето, преди осем години, и нещо се е случило с него. Той е загубил работата си, защото е бил обсебен от един случай, който не е могъл да разреши и не е могъл да преодолее тази своя обсебеност. Затова е бил изгонен от системата. Останал без работа, той оцелява някак в годините, намирайки спасение в преподавателска дейност. Но сега получава нов шанс да оглави един независим отдел, който ще се занимава с разследване на серийни престъпления. Въпросният преподавател, Максим Ръсин, решава да подбере хората си за този отдел сред своите студенти, на които преподава. Подлага ги на своеобразен конкурс с идеята да намери един единствен от тях, който да вземе със себе си в отдела, за да бъде свеж, нов ум, необременен от дългогодишния опит в системата, и да го моделира според своите собствени разбирания. И точно в този момент най-големият му кошмар, човекът, който не е успял да хване преди осем години, се връща.
- Колко е дълъг сериалът и ще има ли продължение след първия сезон?
- Сериалът е с продължителност 12 епизода, в компактен сезон, който има ясен обрат, обратна точка и ясен финал, който няма да издам. Бих се радвал да имаме още един сезон, но това зависи преди всичко от зрителите и телевизията. Даже имаме много добра идея какво бихме искали да разкажем в още един сезон, ако се създаде тази възможност.
- Има ли в сюжета на „АЛФА“ някакви паралели със събитията у нас в последните години и изобщо черпите ли идеи от действителността?
- И да, и не. Бих казал, че „АЛФА“ стъпва на една алтернативна реалност, изисква се малко повече фантазия, за да повярва зрителят в това, което гледа, но в същото време принципите, заложени в тази история, взаимовръзките между персонажите правят доста ясен паралел с неща каквито са и каквито ние ги познаваме.
- Случвало ли ти се е да се сблъскваш в живота със случки, които са по-силни от въображението на сценариста?
- Да, разбира се. Живият живот предлага пълната палитра от неща, които не могат да бъдат измислени. Ние творците възпроизвеждаме неща, които вече сме видели, открили, осмислили, но живият живот предлага такъв тип невероятни комични, шантави неща, че ако дори една малка част от нещата, които виждаме ежедневно, се опитаме да разкажем, зрителят ще каже „Е, стига, това не може да е истина!“.
- Ако ти предложат да участваш в писането на сценарий по тема от сега развиващите се събития в страната - политически, криминално битови, би ли приел?
- Ами, би ми било интересно. Със сигурност зависи до голяма степен от екипа, с който ще работя. Аз съм имал, впрочем, някои предложения, които не са много далеч от тази хипотеза.
- В тази връзка, как би подходил творчески, ако след време ти се наложи да създадеш проект, сериал, който описва реалните фигури от нашето сегашно ежедневие? Ти си достатъчно млад и ще имаш време да работиш и по такива проекти…
- Това е интересен въпрос, по който размишлявам, всъщност, от доста дълго време. Задавам си въпроса защо американците правят толкова успешни адаптации, създали са толкова паметни образи на техните мафиоти от времето на сухия режим например, които цял свят познава, харесва, живее с тези истории и те са толкова знакови.
- Например?
- Примерите са много, всички мафиотски филми, които сме гледали. Не искам да изреждам в момента, но в главата ми е един филм с Том Ханкс - „Road to Perdition“ се казва - не съм запознат с българския превод. Boardwalk Empire също е един чудесен сериал от Скорсезе. И още много има такива. Това са образи, които не съответстват напълно на действителните. Те са романизирани по много сериозен начин и героизират до голяма степен едни фигури, които са били всъщност криминални типове... Ако направим паралел с нашата действителност, поне за криминалните елементи, не е като да нямаме такива и у нас през 90-те. И те са много интересни също за творчески прочет. Но твърде близко във времето е и хората просто ги помнят. Това е основният проблем, с който се сблъскваме, според мен, в България - зрителските нагласи. Нашата телевизионна аудитория трудно би възприела един алтернативен прочет на реалността, който не съответства на документалната представа.
- А как ти би подходил като творец?
- Бих се опитал да намеря ключ, който да направи тези фигури по-интересни, да ги разгледам като персонажи по всички правила на драматургията и те да бъдат живи, автентични. Защото не можем да лъжем, оригиналните образи, независимо дали говорим за сериала „Братя“ или някой друг, трябва да съдържат доза достоверност, но и доза от магията на киното, така да го кажем. Да ги направим по-магнетични.
- Каза, че си завършил МИО, нещо съвсем далеч от работата ти на сценарист. Всъщност учил ли си се някъде на това, обучавал ли се академично, или си самоук, така да се каже?
- И двете. Не съм завършил академично НАТФИЗ и не се оказах като част от някакъв план за творческо и професионално развитие в тези среди, но не става само с опит. Бил съм в майсторски класове - примерно „Ню Бояна“ правиха един много любопитен майсторски клас с голяма фигура холивудски продуцент и режисьор. Запознат съм базовите постулати на нашата работа, защото до голяма степен сценарната работа е и математика и тя се подчинява на конкретни и ясни правила, с които човек или трябва да е запознат, или трябва да изстрада през опит. Когато човек осъзнае, че тези неща ги има и че ако ги усвои и започне да ги прилага, просто започват да му се получават по-добре нещата. Нашата работа е свързана с постоянно усъвършенстване, което до голяма степен включва и гледане на много чужди неща. Което е сходно и с писателите, които трябва доста да четат, за да могат да пишат добре. Опитвам се да следя в оригинал най-популярните хитови неща, които излизат. За съжаление не винаги имам възможност за това, тъй като възпрех един подход, когато работя да се пази от страничния влияния, което сериозно ограничи времето ми за гледане.
- Разбира се, за накрая остана „най-оригиналният“ въпрос във всички интервюта с творци - какви са Вашите творчески планове?
- Ами всъщност доста интересно неща се задават. В момента работим с Виктор Божинов по сериал - адаптация на популярна българска книга, която мисля, че е доста позната на читателите. Дано не урочасаме нещата, като го съобщавам предварително, но става дума за "Мамник" на Васил Попов. Планираме да го снимаме догодина. Отделно от това, през лятото предстоят снимки на един мини сериал на БНТ, който се казва „Дъщерите на София“ с сериозни имена на обичани и харесвани от зрителите актьори като Койна като и обичания като Койна Русева, Теодора Духовникова, Юли Вергов и прочие. Отвъд това имам сериозната надежда, че следващата година ще успея да намеря малко време и внимание върху нещо свое. Водим разговори с колеги, с които сме творчески обвързани, какво би ни било интересно да направим по моя идея. Но още е рано за това. Дори не знам още дали ще бъде филм или сериал, защото нашия бранш човек трябва да бъде гъвкав. Често пъти се случва една идея да премине от сериал към филм и обратно, а то по няколко пъти понякога, докато идеята му намери своя своя път за развитие и види бял свят. Малко са неопределени още плановете ми, но вече сериозно мисля да направя нещо, което да е оригинално мое.
В ПОДКАСТА НА БРЯГ (www.briag.bg) можете да видите разказа на Димитър Христов - Кевин за сериала „АЛФА“ и за още много интересни неща от кухнята на правенето на телевизионни сериали
Напиши коментар