0
Кой е Вихрен Пейчев?
Вихрен Пейчев е кореняк русенец, а родословното му дърво е здраво свързано с историята на дунавския град. Роден е през 1964 година, зодия скорпион. Завършил е Спортното училище в Русе, а висшето му образование е от ВИФ (сега Национална спортна академия) с профил академично гребане. Той е вицесветовен шампион на четворка скул в Италия. Има спечелени медали от европейски състезания, балканиади и републикански първенства.
Два пъти се изкачва на най-високото стъпало на почетната стълбица на републикански състезания. Професионалния си път започва през 1988 година като учител. След две години спечелва конкурс за преподавател в Русенския университет, а от десетина години е старши преподавател в департамент „Физическо възпитание и спорт” на Техническия университет в София. Повече от 15 години се занимава с изучаването и прилагането на техники юмейхо – известен японски масаж.
***
- Господин Пейчев, Вие сте кореняк русенец, но вече доста години живеете в столицата. Каква беше причината да напуснете родния си град?
Причината беше една-единствена – семейството. Съпругата ми е софиянка. По онова време работеше в Русе. След като напусна фирмата, не успя да си намери подходяща работа тук и се премести в София. В продължение на няколко години пътувах всяка събота и неделя, но всичко беше много трудно и тежко.
Точно тогава обявиха конкурс за преподавателско място в Техническия университет. Вече 15 години съм старши преподавател по физическо възпитание. В Русе идвам като гост-лектор на студенти по кинезитерапия.
По няколко дни всеки месец се връщам в родния си град, не само за да работя в кабинета на мой ученик, но и да се видя с приятели.
- Ще споделите ли нещо за семейството си?
Имам два брака. Първата ми съпруга е лекар – един от водещите дерматолози в Русе. Имаме дъщеря, която вече е шести курс медицина в Плевенския университет. С втората ми съпруга имаме син, който е на 14 години. Съмнявам се обаче дали ще има желание да стане лекар.
Втората ми съпруга беше изпълнителен директор на „Ромпетрол”. След като се смениха собствениците тя остана без работа и се прибра в София. Сега е управител на „Лннде газ България” – фирма, специализирана в производството и търговията с газове за промишлеността и медицината.
Живеем в село близо до София, така че след напрегнатия ден успяваме да усетим спокойствие и глътка чист въздух. Пътуваме всеки ден.
- Какво представлява юмейхо?
По принцип юмейхо е вид масаж с прилагането на специфични източни техники. Неговият създател Масаюки Сайонджи обаче държи то да не се популяризира като масаж. В буквален превод юмейхо означава активизиране на жизнените сили на тялото.
Това е малко по-специален масаж, който се извършва през дрехите на пациента. Прилагат се специфични техники, подходящи от най-ранна детска възраст до много възрастни хора: омесване, омачкване, разтриване, акопресура или придобилото популярност изпукване.
Но задължително трябва да се съобразяваме с индивидуалните особености на човека, за да успеем да разрешим проблема и да постигнем желаните резултати.
- Как се насочихте към юмейхо, как научихте за него?
От млад имам проблеми с кръста заради големите и системни физически натоварвания, когато спортувах активно. Нямах още 30 години, а един невролог ми каза, че трябва да вляза в болница да ме оперират.
Започнах да търся друго решение на проблема и така попаднах на юмейхо. От тогава досега се поддържам с тези техники. Не че проблемът изчезна, но ходя изправен без операции.
Когато идвам в Русе, винаги карам колегата да ме обработи. Това си е поддръжка, която се препоръчва дори и за здрави хора, които нямат абсолютно никакви проблеми - един вид профилактика, от която човек се чувства добре.
- От кога юмейхо е официално призната дисциплина в Русенския университет?
Започнах да специализирам юмейхо по-задълбочено като преподавател в Русенския университет. През 2012 година, заедно с ръководителката на катедрата Петя Парашкевова написахме програма и я представихме в Министерството на образованието.
Две години по-късно тя беше одобрена и влезе в учебния план. От 2015 г. юмейхо вече е в редовната програма на факултета по кинезитерапия. Обучението се води като избираема дисциплина.
Целта е да се обогати мирогледът на бъдещите кинезитерапевти, те да се запознават с различни техники и методики за диагностика и профилактика и да ги прилагат в бъдещата си практика. Но най-важното е да се научат да оказват помощ на пациентите.
Дисциплината е одобрена и се изучава единствено в Русенския университет. Тук се водят лекции, провеждат се упражнения, полага се изпит. Дисциплината е включена в летния семестър на трети курс – по 15 часа лекции и упражнения.
В Национлната спортна академия един колега също презентира техниките на юмейхо, но там то не се води като учебна дисциплина. Просто показва на студентите отделни детайли, за да имат някаква представа.
- Ходили сте и в Япония да се обучавате?
Да през април 2016 година. Там се провежда световен семинар с кандидатите за пети дан. Най високият е седми дан, но за да се стигне до него, се започва от първи и се спазва строга йерархия, по която се расте нагоре.
Желаещите предварително трябва да имат разрешение от своите учители, подават документи и трябва да се спазят определи изисквания. В обучението, което продължава четири дни, се следи за правилното изпълнение на всички техники. Всички членове на комисията са японци - доайени по юмейхо, носители на седми дан.
Три дни преминават в непрекъснато обучение и изчистване на техниките. През последния ден се провежда изпитът. След това има церемония за връчване на сертификати и колани. Участниците са облечени в специално облекло: бяло кимоно и син панталон.
Син е и коланът, на който има пет нашивки. На колана е изписано и името на носителя с японски йероглифи. Ритуалното облекло също се връчва на церемонията.
- От каратето ли са заимствани тези категории?
Да, дановете са заимствани от източните бойни изкуства, като пети дан – сенсей (учител), се защитава в Япония. След като се издържи изпитът, се подписва договор с директора на Юмейхо центъра в Япония.
Получавайки този документ, новите сенсеи имат право да подготвят свои ученици и да издават дипломи до трети дан. Той се води като майсторски. По-нагоре в йерархията с шести дан е представителят на държавата в юмейхо общността. Със седми дан е само един човек в Европа, който е представител на Юмейхо Европа.
- А Вие до каква степен сте стигнали досега?
Аз съм със защитен пети дан и съм заместник-председател на сдружение „Юмейхо България”, в което членуват малко повече от 20 специалисти. Председател на българската общност е Стефан Божилов, при който се подготвях за изпита в Япония. Участвам и в международни срещи за обучение на юмейхоисти.
- Колко са Вашите ученици досега?
- Аз практикувам юмейхо повече от 25 години. Вече имам много ученици в различни населени места, които съчетават кинезитерапия и юмейхо. Навсякъде са много добри специалисти. В Русе моите възпитаници вече са няколко.
- Студентите как възприемат юмейхо?
Проявяват интерес. Виждат, че от обучението има ефект, защото им демонстрирам техники, от които има полза. Но след като поработят, казват че им е трудно, много специфично и започват да търсят по-лесни възможности.
Защото, за да се постигне някакво ниво, трябва да се работи в продължение на години. Трябва да се трупа опит и човек да има съзнанието, че върши полезна работа. За съжаление, през последните две години нито един студент не е изявил желание да се дообучава.
- Какви са възможностите на юмейхо да помага на хората, с какви болежки идват най-често при Вас?
Предимно с проблеми на опорно двигателния апарат, болки, схващания и дискомфорт. С техниките, които са за отпускане на мускулатурата, за баланс на тялото се подобрява цялото състояние на човека. Целта е болките да отшумят. Препоръчва се да се направят поне няколко процедури.
- Масажите оказват ли влияние и върху психиката?
Да, хората стават по-спокойни. Когато изпитваш болка ставаш нервен и неспокоен. Когато тази болка започва да отшумява, се отразява благотворно и на психиката.
- Имате ли деца пациенти? На колко години е бил най-младият и най-възрастният Ви пациент?
Принципно след тримесечна възраст може да се прилага юмейхо на дете, но децата пациенти са малко. При тях процедурите са съвсем различни - не се използват наместващи техники, а просто се изпълнява масажче.
Най-малкият ми пациент беше на годинка и половина. На сина ми започнах да прилагам юмейхо техники от двегодишна възраст. Що се отнася до по-възрастните, понякога идват хора и на над 90. Често пациенти са и бременни жени.
Но и при тях се работи много внимателно, защото има много противопоказания, с които трябва да се съобразяваме.
- При каква серия процедурите дават най-добър резултат?
Много е индивидуално. Учителят Сайонджи казва, че са необходими поне десет процедури. Ако няма добър резултат, да се направят още 10. Всяко тяло реагира по различен начин.
Има хора, които идват много зле, но тялото им реагира и се възстановява много бързо. Други идват в сравнително добро състояние, но за да изчистим проблемите, трябва да се работи повече време. Но се препоръчва поне серия от 8 процедури да се направят по-интензивно.
Говорим за 2-3 пъти в седмица. След като се стабилизира състоянието, се препоръчва профилактика - един път на месец, ако няма никакви проблеми, е напълно достатъчно да се поддържа състоянието. Юмейхо повлиява положително не само на опорно двигателния апарат, оказва влияние върху всички функции в тялото.
Говорим за сърдечно-съдова система, лимфообращението, работа на вътрешни органи. Процедурите оказват влияние и върху нервната система, баланса между симпатикова и парасимпатикова нервна система.
Много хора казват, че спят по-спокойно, по-жизнени са, заредени са с енергия и се чувстват много добре. Така че юмейхо не е само за болни хора.
- Разкажете за някои интересни случаи във Вашата практика?
Всички случаи сами по себе си са интересни. Удовлетворението идва, когато видиш благодарността в очите на хората. Преди повече от 10 години една жена едва я придвижиха до кабинета.
На втората процедура дойде с бастун, а на третата пристигна сама с автобус и в много добро състояние. Спомням си и за един мъж, беше на 70 години, губеше равновесие и падаше.
Имаше проблем със седалищния нерв. След 3-4 процедури се уговорихме да си носи бастуна само като аксесоар, за самочувствие.
- Струва ми се, че в техниките, които използвате, има нещо мистично?
Както при всички източни философиии, всичко е свързано с физиологията на човека. Юмейхо има много дълбоки корени и съчетава китайска и японска народна медицина. Учителят Сайонджи по време на Втората световна война е бил в манастира Шао Лин.
Той пренася в Япония част от секретните техники на монасите. По-късно Сайонджи разработва методика, която стъпва на няколко традиционни техники. От 1985г. юмейхо е регистрирано като запазена световна марка , а от 1990 г. започва да се разпространява.
- Има ли разлика в прилагането на техниките на юмейхо в различни части на света?
В Япония се работи много по-различно. Там трябва да се работи по-леко, по-бързо и всеки ден, т. е. процедурите не са толкова хард, защото телата на японците са по-различни. Те са малко по-гъвкави, психиката им е по-различна, отпускат се по-бързо.
За разлика от тях, европейците сме с малко по-дървени тела, по-стегнати, по-схванати. След процедура се наблюдава реакция на тялото. Усеща се като лека мускулна треска, лек дискомфорт.
Тялото се възстановява по-бързо, като се работи по-леко, за да се стигне до следващата процедура. Всичко е много индивидуално. При по-млади хора, които живеят активно и спортуват, почти не се наблюдава реакция. За по възрастните или за хора със застоял начин на живот процедурата е много натоварваща.
Тя се равнява приблизително на около 1500 пробягани метра. Затова след процедура е добре хората да си починат, да полегнат и да се направи пауза от 3-4 дни.
- И накрая, коя е най-разпространената възраст, когато започват проблемите с опорно двигателния апарат и какво трябва да прави човек, за да ги забави?
Различна е, има и много млади хора, които идват. Голям процент са хората с така наречените „седящи професии”. Обездвижването е много сериозен бич, затова трябва да се движим. Ние сме създадени да се движим. Когато се движим, функционираме нормално.
Напиши коментар