0
Доц. д-ринж. Марко Марков Тодоров е роден на 26.02.1944 г. в Мюнхен. Той израства в семейството на изтъкнатия учен в областта на строителната механика и теория на еластичността проф. Марко Марков Тодоров и на баварката Гертруд Пробст. Завършва МГ „Баба Тонка“ през 1961 г., а след това и университета в Росток. Защитава аспирантура в университета в Магдебург, специализира в Института по съпротивление на материалите във Виена.
През 1969 г. започва академичната му кариера във ВИММЕСС. От 1982 г. е доцент. През 1993 г. е избран за ректор, но 6 месеца по-късно приема предложението да стане министър на образованието и науката. Завръща се в Русенския университет през 1995 г., а от 1997 г. е директор на Центъра за информационно и компютърно обслужване. От 2003 г. до 2007 г. отново е избран за ректор. Удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза" -1994 г.
Марко Тодоров е сред основателите на СДС, председател на местната структура в Русе. През 1990 г. е народен представител от листата на СДС в 7-ото Велико Народно събрание.
През 2001 г. е водач на русенската листа на новосъздадената партия НДСВ за парламентарните избори. В последните дни на предизборната кампания Царят го отстранява след информация, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Областен координатор е на НДСВ до 2003 г.
- Доц. Тодоров, свикването на Велико Народно събрание се прави в случаи, когато се иска промяна във формата на управление. Налага ли настоящата обстановка в страната свикване на ВНС?
- За бъда разбран, искам да си послужа с една метафора. За една сграда е много важен фундаментът. Ако той е направен немарливо, има опасност сградата да не е стабилна. Фундаментът на една държава е Конституцията. Тя предопределя устройството на цялата държава. Нашите предци, създали Търновската конституция, и променяли тази конституция в годините, са създали институцията ВНС не случайно. Това е било едно далновидно и правилно решение. След 500 години без собствена държава развитието на българското общество се е характеризирало със значително силна партийна партизанщина, корупция и нестабилност. За да се предпази Основният закон от волунтаристични промени, е създадено ВНС, което се свиква трудно и решенията се взимат с трудни мнозинства. Това създава стабилност и предвидимост на държавата и не позволява лекомислено отношение към фундамента на държавното устройство. За съжаление и днес, след 45 години еднопартийно управление, нашето общество се намира в подобно състояние. Ние все още не сме зряла демокрация, вероятно следващото поколение ще промени нагласите.
Всеки един нормативен акт е рожба на моментното състояние на обществото. С годините това състояние се променя и се налага промяна както на закони, така и на Конституцията.
Сега много от гласовете на протеста искат смяна на системата, но никой не казва с какво да заменим установената у нас парламентарна демокрация. Какво искат: диктатура на пролетариата, монархия (слава Богу, имаме си цар), президентска република? В света се срещат всичките тези форми на устройство на държавата и навсякъде има хора, които не са доволни.
Ето защо за мен няма сериозни аргументи за свикване на ВНС.
- Как оценявате искането на ГЕРБ точно в този момент за промяна в Конституцията и свикване на Велико Народно събрание?
- Решението на ГЕРБ е чисто политическо. То е един добър шахматен ход в политическата игра. Ако не се беше случила тази протестна вълна, може би и това нямаше да се случи. Вярно е, че от приемането на новата Конституция досега винаги се говори за промяната й, но никой не е формулирал какви точно промени иска. Включително и Румен Радев. Освен политическата игра, полезното в действието на ГЕРБ е, че се възбуди общественото мнение. Много хора започнаха да четат Конституцията, започна дискусия по възможни промени и това е добре. Затова, без да очаквам, че ВНС ще се състои наистина, оценявам хода на ГЕРБ като положителен.
Но ако въпросът Ви е как оценявам проекта на ГЕРБ, то мнението ми не е положително. У мен се затвърди усещането, че в ГЕРБ няма сериозни професионалисти по тази сложна материя, че нещата се правят прибързано и така се раждат недоносчета. Щеше да бъде много по-добре да не се ангажират с проект за нова Конституция, а да разработят един документ, в който да изложат вижданията си за промени в основния закон. Разбира се, в проекта са изложени тези виждания, но има много неща, които създават недобро впечатление. Изработването на проект за Конституция изисква сериозен и продължителен колективен труд.
- Според конституционалисти, почти всички искания на ГЕРБ могат да минат през обикновено Народно събрание. Според Вас тези действия за печелене на време ли са или наистина могат да доведат до конкретни промени в Основния закон и устройството на държавата?
- Във връзка с някои от предложенията за промяна на Конституцията има разногласия сред юридическата общност: възможно ли е да се решат от обикновено Народно събрание. Но, разбира се, има безспорни въпроси, като например за държавното устройство, които изискват ВНС. Очевидно е, че една от целите на ГЕРБ е печелене на време. И с това като политически ход съм съгласен, защото до редовните изборите остават само няколко месеца, предстои труден зимен период и в такава обстановка не следва да се клати държавата.
- Кои от предложенията на ГЕРБ считате за полезни и кои за излишни и защо?
- Не искам да навлизам в подробности, защото в проекта на ГЕРБ има сериозни основания за критики както в съдържателен план, така и по начина, по който са пренаредени текстовете. Няма да ни стигне времето. Но има някои основни въпроси, по които бих казал няколко думи.
Струва ми се разумно предложението за разделянето на прокурорската и съдийската колегия на две самостоятелни структури и съкращаване на мандатите на ръководните им органи. Практиките в света за мястото на прокуратурата са различни и няма перфектни решения. Но по този въпрос трябва да се произнесе юридическата общност.
Предложението граждани по определен ред да могат да стигат до Конституционния съд също е добро, но трябва много внимателно да се обсъди, за да не се злоупотребява с такова право. И с това като че ли се изчерпват положителните ми оценки.
По отношение на ролята на Президента навремето имахме сериозни мотиви да приемем тази, общо взето, не перфектна постановка: да сме парламентарна република, Президентът да се избира мажоритарно, а правата му да са ограничени. Ясно е, че има дисхармония и е време тя да се отстрани. Освен това функцията вицепрезидент вече ми се струва излишна. Смятам, че за президентска република не сме узрели като общество и страхът от едноличната власт, установена след 1944 г., все още е налице (вижте какво прави Ердоган в Турция). Личното ми мнение е да се възприеме една широко разпространена практика - президентът да се избира от парламента с мнозинство от 2/3.
Засега смятам, че фигурата на ВНС не трябва да отпадне. Аргументите ми за това се съдържат в отговора на първия Ви въпрос.
Също смятам, че не трябва да се намалява броят на народните представители в обикновеното и Великото Народно събрание. Не му е дошло времето, защото въпреки масата пари, които отиват за издръжка на депутатите и сравнително лошото качество на тяхната работа, все пак когато депутатите са повече, има по-голяма вероятност от попадането на читави хора в състава им. Не ми се иска 30-40 души да приемат закони. Докато партиите не осъзнаят, че партийните листи не са предназначени за уреждане на свои хора, а за хора, които могат да движат нещата напред, е рано за подобни промени. Но тук отново навлизаме в темата за Изборния кодекс, която е и широка, и дълбока.
- Как оценявате предложението 200 депутати от ВНС да бъдат избирани мажоритарно?
- Това не е ново предложение и аз го одобрявам. Народните представители за 7-ото ВНС се избираха точно така. Това е едно разумно съчетание между партийните листи и мажоритарния вот. Мажоритарният избор има своите предимства, защото на преден план излизат личните качества на кандидата и партийните централи се принуждават да издигат кандидати, които имат необходимите качества. И тук е нужна много отговорна дискусия, за да се подобри качеството на нормативната уредба и да имаме един по-качествен парламент.
- Има ли реална опасност, ако бъде свикано ВНС, то да работи дълго, преди да се саморазпусне? Възможно ли е да се приемат закони в полза на управляващото мнозинство, което би останало да управлява по време на ВНС?
- Да, такава опасност съществува, защото този въпрос не е уреден нормативно. Зависи от волята на ВНС. Навремето, при приемането на сегашната Конституция, 39 души напуснаха ВНС и опънаха палатков лагер (само че не ограничаваха правата на други граждани), като един от мотивите им беше да не се удължава работата на ВНС. Ето – общественият натиск може да принуди ВНС да се разпусне. В правомощията на ВНС е да работи и като обикновено Народно събрание, така че може да приема и други закони. На въпроса дали те ще са в полза на управляващото мнозинство или в интерес на обществото не мога да отговоря. Сегашната законодателна практика не подхранва особен оптимизъм.
- Кой е най-добрият политически ход според Вас - от една страна протести, които искат оставки на правителство и главен прокурор, а от друга страна - възможност за свикване на ВНС? Има ли трети вариант?
- Разбирам протестите на младите хора, искащи промяна. Те не познават времената на социализма, не ги интересува, че през 1990 г. България беше една фалирала държава, потънала в дългове. Те искат сега и тук да живеят така, както живеят хората в страните на запад от нас. И са прави да го искат. Въпреки сравнително добрите икономически и фискални резултати, ГЕРБ показа, че не е способен да проведе необходимите реформи, особено във важните за хората секторни политики: образование и наука, здравеопазване, социални дейности. Проблемът на младите протестиращи е, че както често се случва, техният протест беше яхнат от тъй нареченото „Отровно трио“, от малки нереализирани политически партии и групи и те, младежите, просто са употребени. И аз искам едно по-добро управление на страната ни, но като се огледам в днешното политическо пространство, се притеснявам за следващите няколко години. Надявам се, че в тази политическа среда ВНС няма да има.
Чух и предложенията на коалиционните партньори на ГЕРБ за промени в Конституцията и ми се струва, че свикването на ВНС става още по-невъзможно. Смятам, че правителството и особено главният прокурор не следва да подават оставки, надявам се близките избори да се проведат по един максимално честен начин и българският народ да си избере Народно събрание, каквото заслужава. И нека новите ни народни представители да решат какво искат да правят с Конституцията. Такива са за мен правилата на демокрацията! Но прогнозата ми е, че след изборите, независимо дали са днес или утре и кой ще ги спечели, ще настъпи период на политическа нестабилност, което няма да е добре за страната. Дано да съм лош пророк.
Напиши коментар