Бил ли е Вапцаров в Русе?

През юни 1929 година, двадесет и деветгодишният Никола Вапцаров (роден е през декември 1909) пристига за първи път в дунавската ни столица, заедно със свои колеги, току-що завършили Морското училище във Варна. Групата е предприела екскурзия по Дунав с кораба „Минерва”, тогава обслужващ пътническата линия по българското крайбрежие на реката от Силистра до Видин. Въодушевените млади хора пеят „Тих бял Дунав”, „Ден денувам”, рецитират стихове от Ботев, Вазов, Яворов.

В края на следващата, 1930 година, вече двадесетгодишният Никола Вапцаров е изпратен на стаж в Русе –

да работи по поддържането на техниката на корабите, притежание на Дунавската полицейска служба. Така за един период се нарича Дунавската флотилия, защото по онова време победената през Първата световна война България нямала право на своя армия и флот. Може би малцина българи днес знаят, че Русе е люлката на българското корабоплаване, родното място на българския морски флот, по-късно преместен във Варна, както и на българското корабостроене.

До януари на 1930 година Вапцаров стажува на известния български дунавски кораб „Стефан Караджа”, а след това и на „Беломорец”. Работи и като механик в русенската електрическа централа и на помпената станция срещу остров Ледек.

Русенският период на поета, който обикновено се пропуска в повечето статии за него, трае около 15 месеца, като се оказва един от най- благотворните,

най- творческите в краткия му, едва 33- годишен житейски път. Според неговите биографи, в дунавската ни столица той създава около 30 стихотворения, различни от тези в сбирката „Моторни песни”. Сред тях са: „Несрета”, „Борба”, „Гълъбите гукат”, „Химери”, „Спомени от юг”, „Легенда”, „Измамена”, „Разтрога”, „Аз изгарям от огнена притома”, „В кубрика”, както и прочутото „Пролет моя”... Великата река също допринася за този ранен творчески разцвет.

Интересно е, че младият Вапцаров се увлича силно от театъра.

По онова време Русенският драматичен театър е сред водещите у нас, с богат и интересен репертоар, с първокласни артисти като Никола Икономов, Аспарух Темелков, Мара и Стефан Караламбови, Стоян Бъчваров и големи режисьори като Георги Стаматов, Матьо Македонски, Владимир Илински. Играят се пиеси от Вазов, Шекспир, Чехов, Островски, Антон Страшимиров, Зудерман, Съмърсет Моъм, Джон Голдсуърти... В своя бележник той е записал, че за този кратък период е бил цели 17 пъти на театър. А също и на концерти с камерна и хорова музика, които първото у нас Музикално дружество „Лира” изнася редовно в залата на прекрасното Доходно здание…

И една любопитна подробност: по онова време в родния си град често е гостувала със солови концерти звездата на българския музикален театър, русенката Мими Балканска (1902- 1984). А младият Вапцаров е бил неин страстен почитател. На 28 май 1930 година той написва стихотворението „Мими”, посветено на легендарната артистка.

Друг, малко известен факт от биографията му е, че самият той е участвал в едно любителско театрално представление на Вазовата драма „Хъшове”, изнесено на сцената на Военния клуб, в което се е превъплътил в една от главните роли – тази на Странджата.