0
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и макар да завършва с военен неуспех, то си остава пример за жертвата, която е готов да направи българския народ в името на една по-висша цел - свободата.
Въстанието се подготвя за кратък период, като не е подкрепено от нито една външна сила и е изцяло дело на българите, но не цялото българско общество възприема революционната тактика. Някои се плашат от кръвопролития, други не вярват, че българите сами могат да се освободят. Затова и на места апостолите използват различни пропагандни похвати, като слухът, че Сърбия и Русия само чакат въстанието, за да обявяват война на Цариград. Масово разпространение придобива твърдението, че буквеното изписване на годината 1876 година означавало „Туркия ке падне”.
След общото събрание проведено в Оборище на 14 април, се уточнява планът за въстание и се взима решение то да започне на 1 май. Поради предателство турски заптиета се опитват да арестуват председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков и на 20 април той обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото „Кърваво писмо”.
Същия ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна „Хвърковата чета”, с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание.
Скоро редовна османска армия и башибозук атакуват въстаналите селища, първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения – и Панагюрище. Трагична е съдбата на Батак, където потушаването на въстанието е придружено с масови кланета. В Перущица Кочо Чистеменски и Спас Гинев убиват целите си семейства, за да не попаднат живи в ръцете на врага.
Няколко чети в Търновско също въстават, но тук властите са научили за въстанието и са взели мерки за потушаването му. В Сливенско също след тежки боеве няколко чети са разбити. Въстание във Врачанско така и не избухва, четниците водят неравностойни боеве срещу превъзхождащия ги противник.
На 16 май Христо Ботев, който вече е поел командването на 205-те четници, с които се качват на кораба “Радецки” и не след дълго слизат на свещения българския бряг в Коздолуй, откъдето започва безсмъртният поход на Ботевата чета. На 20 май, при неизяснени обстоятелства, великият български поет и революционер пада убит. След смъртта му четата се разпада на групи, които са унищожени една по една. През Дунав минава и четата на Таньо Стоянов, която след героичен поход е унищожена.
С разгрома на двете чети Априлското въстание фактически завършва. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже.
Анкетната комисия на Юджийн Скайлер с участието на Дженюариус Макгахан и Алексей Церетелев изнася безспорни доказателства за кланената, предизвикали гневната и съчувствена реакция на света. Организират се митинги и подписки в защита на българския народ, близо 3000 статии са посветени на трагичните събития, десетки известни личности като Дмитрий Менделеев, Лев Толстой, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас за българите. В крайна сметка Априлското въстание и общественият отзвук от него водят до Руско-турската война и Освобождението на България.
Напиши коментар