Д-р Петър Иванов: Мъжкият стерилитет нараства в световен мащаб

В САЩ отношението към двойките с репродуктивни проблеми е доста по-различно от това в България

 Д-р Петър Иванов: Мъжкият стерилитет нараства в световен мащаб

Д-р Петър Иванов е акушер-гинеколог в Медицински център Клиничен институт по репродуктивна медицина /МЦ КИРМ/ „Света Елисавета” в Плевен. Завършил е Медицинския университет в Плевен, а от около 2 години работи в ин витро центъра. Той се занимава с изследване на рисковите бременности в предклиничен стадий, с изследване на вродени маркери в човешкия организъм, които предизвикват повишено кръвосъсирване и имат значение за бременността. Тези изследвания продължават вече 7-8 години, като екипът е доста широк - МЦ КИРМ, катедрите по генетика и биохимия на МУ-Плевен. Наскоро д-р Иванов се завърна от специализация в САЩ. За да научим как се развиват нещата в страната на необятните възможности и на какъв етап са те в България, поговорихме с акушер-гинеколога:

 

- Д-р Иванов, наскоро се върнахте от специализация в САЩ, разкажете ни повече за нея.

- Специализацията ми беше в Чикаго, и по-точно в Илинойс, тъй като там работи един от партньорите на МЦ КИРМ –Плевен - проф. Каролин Кулам. Тя е световноизвестен акушер-гинеколог в областта на репродуктивната имунология. Проф. Кулам се занимава с репродуктивна медицина може би отпреди ерата на ин витрото. Специализацията ми беше свързана изцяло с начина, по който се провеждат процедурите. Погледът на проф. Кулам е доста обширен и надхвърля границите на клиничните репродуктивни технологии. Там се запознах не само с начина на работа при самата ин витро процедура, която включва пункции при жените след стимулации, изваждане на яйцеклетки, работа в ембриологичната лаборатория, след това връщането на развиващия се ембрион в майката. Начинът на организация на работа в Америка е по-различен. Центърът, в който бях на специализация, е аналогичен на нашия ин витро център и не е свързан с конкретна болница. В него, както и тук, са развити всички необходими звена, за да се работи репродуктивна медицина. Подходът към самите пациенти също е различен от това, на което сме свикнали като отношение в повечето здравни заведения в страната. В САЩ са изключително толерантни, затова начинът, по който се работи, много помага на специалистите, но и на самите пациенти. Става дума за психологическото отношение - семействата с репродуктивни проблеми трябва да са спокойни при продължителните процедури и манипулации, както и впоследствие при проследяването на бременността, за да има добър резултат.

- Какво от наученото при специализацията бихте пренесли като опит тук в Плевен?

- Може би това, за което говорих - отношението. Технологиите се вграждат бързо, вземат се под наем или се купува апаратура на изплащане, но това, което не струва пари, е подходът. Когато семействата са спокойни, нещата се случват и от медицинска гледна точка. Затова смятам, че това е от особено значение.

- Като акушер-гинеколог може ли да ни кажете какви са най-честите проблеми  , с които се сблъсквате при двойките с репродуктивни проблеми?

- За съжаление трябва да се каже, че не само в световната статистика, но и у нас на дневен ред е проблемът за мъжкия стерилитет. Той непрекъснато се увеличава и нараства. Затова има значение начинът на живот, както и вредните фактори, на които сме изложени. Има сериозни проблеми, заради които се налага и създаването на донорски програми. По отношение на жената при 1/5 проблемите не са толкова трудно решими. Важно е да се извършат различни изследвания, за да се види откъде идват проблемите, за да не се лекува нещо конкретно, а впоследствие да се окаже, че става въпрос за друго, и така да се губи ценно време и да минават месеци и години в опити, а да не се знае защо няма бременност. Разбира се, при част от жените, които са имали възпаления или са претърпели оперативна намеса, или са с увредени маточни тръби, няма какво да се направи, освен да се премине към ин витро процедура. Но при голяма част от дамите нещата се решими. Същото се отнася и за другата група жени, които нямат проблеми със забременяването, но пък имат проблем с износването на плода. Жените, преживели няколко спонтанни аборта, са силно травмирани психически. В началото при нас са идвали жени с по няколко аборта. Интересно е как самите те не са потърсили навреме помощ от специалист, за да им се помогне. При тях също се правят изследвания, а след това се следи бременността, за да са спокойни и майката, и бъдещото бебе, но и ако има проблем, да се реагира навреме и адекватно. Важно е да има навременна профилактика, за да знаем и ние като лекари какво може да очакваме, но и семействата да са наясно с нещата. Добрите резултати идват от навременната профилактика и екипната работа.

- Може ли да се каже в САЩ каква е средната възраст на жените, които са с репродуктивни проблеми?

- В световен мащаб, отново във връзка с околната среда и начина на живот, тези репродуктивни неудачи се увеличават все повече. Това е така не само защото дамите търсят навреме медицинска помощ. За Америка може да се каже, че клиниката в Илинойс се посещава не само от по-възрастни двойки. При по-възрастните двойки проблемите се появяват при жената, което е обяснимо – във връзка с менструалния цикъл. При младите двойки за съжаление става дума за мъжки стерилитет, тъй като повечето 25-годишни жени нямат проблеми със забременяването и в доста случаи се прибягва до донорство.

- Д-р Иванов, има ли златна възраст, в която жената е най-добре да забременее по естествен път и да стане майка?

- Златна възраст няма как да се определи. По старите учебници, които са писани преди 30 - 40 г., се е считало, че жена, която трябва да ражда след 28 г., е възрастна. Според съвременните представи тази възраст е след 34-35 г. Това, което ми прави впечатление, е, че след навършване на 33 години при жената започват проблемите. Тук е мястото да се каже, че на 33 години дамите, които не са родили, вече трябва да се замислят ще раждат ли, или не. Те може да станат майки и през идващите 10 години, но ще е доста по-трудно.

- Как стоят нещата при мъжете?

- При нас границата е доста по-широка. Може да се каже, че ако мъжът не е имал проблеми, преди да навърши 45 г., не се очаква да има такива и на 50 г.

- Важна ли е профилактиката за жената и мъжа? - Да. Това е едно от нещата, които всеки трябва да спазва. Добре е поне веднъж в годината да се посещават квалифицирани специалисти, защото всяко заболяване, открито навреме, е лечимо.

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори