Кой е доайенът на банкерите в Русе?

Маргарит Вутов е доайенът на банкерите в Русе. Повече от 30 години е в банковата система, като 27 от тях е начело на Първа инвестиционна банка – Русе. Догодина, живот и здраве, на 14 април ще направи 70 години. Роден е в софийското село Видраре, но всъщност израства в Червен бряг, където баща му работи в системата на БДЖ, а майка му е шивачка в известната тогава фабрика „Боряна – Център за нови стоки и мода“. Напуска Червен бряг през 1974 година – две години казарма, следване в икономическия институт в Свищов, разпределение в Русе и повече не се връща в града на своето детство.

Със съпругата си са състуденти, даже от една група в икономическия институт „Димитър А.Ценов“ в Свищов. В трети курс се оженили и още като студенти им се ражда големият син. След шест години - още един син, и вече имат трима внука. Две момчета и една госпожица за цвят, обича да казва щастливият дядо. Единият син е инженер, другият юрист. И двамата вече са си по свой път, а родителите им са доволни, че са останали да живеят и да работят в Русе - хем дето се казва, да се радват на внуци, хем с каквото могат, да помагат.

***

- Господин Вутов, как стана така в живота Ви, че от правешкото село Ведраре, през Червен бряг и Свищов, попаднахте в Русе?

Всичко е стечение на обстоятелствата. А в Русе дойдох по разпределение след завършване на института през 1980 година. В икономическия институт специалността ми беше финанси и кредит. Тогава това беше единствената специалност, която даваше специалисти, които можеше директно да влязат в банковата система, макар и не така развита по онова време. Разпределението ми беше в Окръжния народен съвет, управление„Финанси“, направление „Приходи от народното стопанство“. Това е направлението, от което впоследствие, след 89-та година, се роди днешната данъчна администрация – НАП. През първите четири-пет години се развивах в това направление, а през 1985 година ме назначиха за негов ръководител. Там работих до 89-та.

- Значи промените Ви заварват като служител в Окръжния народен съвет. След 89-та година обаче тези структури не просъществуваха дълго. Как се разви трудовата Ви кариера, кога започнахте да трупате опит в банковата сфера?

Преди промените през 89-та година в банка не бях работил - тогава нямаше истинска банка в България, имаше една БНБ с подразделения във всеки окръжен град. Истинското банково дело започна да се развива след 1990-та. След 89-та година първо бях главен счетоводител на фабрика „Дунавска коприна“, която беше още държавна. Помогна ми именно опитът, придобит в направление „Приходи от народното стопанство“.

Там останах, мисля, около година и половина - две. По това време в България започнаха да се създават банките и ми се отвори възможност да навляза вече наистина в банковата сфера.

- Доколкото разбирам, това Ви е било на сърце още от института…

Точно така. Наистина исках да се занимавам с това и когато се отвори възможност, станах главен счетоводител в тогавашната Стопанска банка. Офисът ѝ беше в центъра, в сградата с часовника, а директор беше Лилян Нанов. (Преди година почина, светла му памет.) След две години издържах конкурс и станах главен директор на Първа частна банка за региона. Там останах почти до затварянето ѝ. Знаеш какво се случи тогава със 7-8 банки в България...

- Ами фалираха…Оттогава май се познаваме с Вас. Но какво точно се случи с тези банки тогава и защо?

Това бяха политически игри. Започнаха да се раздават кредити на „свои“ хора – определени субекти, юридически и физически лица, като това се случваше основно в София. Явно е било замислено тези кредити да не се връщат и по този начин банките започнаха да фалират. Заради тези кредити жертваха банките…

- Да, в медиите ги наричахме „лошите кредити“. Самата аз дълго време си мислех, че това е някакъв мит. Не вярвах и на легендата за „куфарчетата с пари“, които някой на някого бил раздавал. Докато един бивш отговорен фактор от соца не ми призна откровено, че бил уредил с такива кредити, че и с куфарчета, собствените си деца. Беше разочарован от тях, затова ми го каза…Чак тогава повярвах. Вие самият имате ли лични впечатления от този период?

За тези прословути куфарчета и аз съм чувал, но така или иначе не съм разговарял с човек, който е получил куфарче. Но за кредити съм чувал. Но това изключително се правеше в София, и то под определен натиск.

- В смисъл?

Просто ти казват, ако искаш да имаш примерно лиценз за това и това, ако искаш да се развиваш и да не ти попречим, ще дадеш кредити на този или онзи човек, на тая или оная фирма. През 98-ма аз напуснах Първа частна, но тя продължи да съществува още година-две - мисля, че приключи след 2000-та година и беше разпродадена като активи, не като банка. Спомням си, че тогава прохождаха първите компютри, но договорите за кредит още ги пишехме на пишещи машини.

- И след Първа частна накъде?

През април 1998 г. постъпих в Първа инвестиционна банка. На 13 април отворихме клона в Русе. И оттогава аз продължавам да съм в банката.

- 27 години! Как се чувства човек на едно и също работно място толкова дълго, не му ли доскучава?

Нямаше време някак си да ми доскучае. Нещата започнаха да стават по-рутинни в последните, да кажем, две-три години. Но през всичките тези години се внедряваха все нови и нови неща – появиха се дебитните карти, после кредитните, навлезе постепенно онлайн банкирането. Всички новости в банковата сфера, които ги имаше по света, започна да ги има и при нас: акредитиви, факторинг и пр. Всяка година усвоявахме нещо ново и това развитие правеше интересна работата ни. В никакъв случай не я усещахме като рутинна.

- От позицията на дългогодишния си опит, как смятате - накъде върви банкова система в България? Към пълно окрупняване ли? В последните няколко години наблюдаваме едни непрекъснати сливания и от многото различни банки като че ли останаха три-четири. Или на мен така ми се струва?

Нормално е банките да намаляват, защото физическото им присъствие вече не е толкова необходимо. А що се отнася до окрупняването, то се диктува от пазарния принцип. Това е пазарът, щом има ниша, пазарът я заема. За да дойдат тези банки от чужбина, те са видели някаква ниша у нас и идват, за да натрупат печалби. А когато печалбите започнат да намаляват по обем от това, което са очаквали, те започват да търсят възможности или да укрепят позициите си с покупка на други банки, или сами да се продадат. Както се случи с Райфайзен, с Експресбанк и др.

- Кои са най-големите банки у нас в момента и къде е мястото на ПИБ сред тях?

Най-голямата група е белгийската KBC Group. В нея се вляха ОББ, Райфайзен и др. В България тя работи под бранда ОББ. Другата голяма група е Уникредит Булбанк, в която навремето се вляха Хеброс и Биохим банк. В основата е най-голямата италианска банка Уникредит. След тях фактически е Пощенска банка, която преди няколко години купи Piraeus Bank. Четвъртата група е банка ДСК, нейната банка-майка е унгарската OTP, имаща силно присъствие на Балканския полуостров. И петата по големина банка у нас, с преобладаващ български капитал от създаването си до днес, е нашата Първа инвестиционна банка (ПИБ).

- А какво стана с КТБ, може ли нейният случай да се причисли към фалитите от времето на Първа частна банка?

Не. Това бяха някакви иновативни подходи, казано в кавички. КТБ не беше особено голяма банка, но така или иначе беше привлякла много средства на държавни фирми, включително и на физически лица с високи лихви. И тези пари бяха раздавани по едни, бих казал, странни подходи. Получи се нещо като пирамида, която не беше логично да издържи дълго.

- Ясно е, че от фалита на КТБ много хора загубиха пари, някои дори много пари… Но как се отрази той на банковата система, засегна ли косвено и други, които не са имали вложения в тази банка?

Аз мисля, че колкото и неприятен да беше този фалит, след него хората получиха, бих казал, една допълнителна икономическа грамотност. Научиха се как по принцип да управляват парите си – разбраха, че ако имаш повече от 200 000 лв, останалите трябва да ги вложиш в друга банка, защото това е сумата, която в България е защитена съгласно закона за защита на влоговете на гражданите.

- А стабилни ли са банките в момента – тези, които ги изброихме, и в частност Първа инвестиционна банка?

Банковата система никога не е била толкова ликвидна, колкото в момента, т.е. има достатъчно средства във всички банки. Ако икономиката ни се развиваше добре, тези пари можеха да бъдат вложени под формата на инвестиционни кредити в много полезни за бизнеса и държавата проекти. Що се отнася до нашата банка, в момента тя е на такова ниво, на което никога не е била. Миналата година например беше може би най-успешната година за банката.

- Кажете сега за еврото – ще успее ли държавата, банките и всички останали участници в процеса да обезпечат техническото преминаване към другата валута?

Като се изключи политическото говорене, което нагнетява напрежение у хората, логически не може нищо притеснително да се случи, защото още с влизането във валутния борд нашият лев де факто бе вързан към еврото. Това политическо говорене в момента, освен да предизвика определени икономически субекти да се пробват да извлекат ползи с увеличаване на цени и така нататък, друго няма да направи. Относно техническото обезпечаване, не знам за другите субекти, но банките ще бъдат подготвени, те даже и към момента са подготвени. Във всички системи в момента вървят успоредно левови и еврови обозначения на транзакциите. На 31 декември всичко ще бъде преизчислено автоматично. Ще бъдем заредени с евро. Предстои БНБ да конкретизира наредбите по какъв начин ще бъдат снабдени всички търговци с дребни банкноти и монети, което трябва да стане в последните два месеца на годината. Банките вероятно ще предлагат такива пакети от 100 евро, например, в дребни монети от по 10, 20, 50 цента, 1, 2 евро и пр.

- Вие бихте ли препоръчали, когато наближи краят на годината, всеки да се подсигури с такъв пакет от дребни монети в центове и евра?

Според мен, такова запасяване не е необходимо. Не бива да се създава напрежение сред хората. Нещата ще се случат по естествен начин: отиваш да пазаруваш в магазина, там са задължени да ти връщат до стотинка рестото и така се снабдяваш с едри и дребни пари. Магазините ще са задължени да ти връщат до последния цент, те ще бъдат подготвени за това. А тези, които ползват банкови карти, изобщо пък няма да усетят промяната.

- Все пак, къде смятате, че ще се появят трудности за хората?

Ако се появи някакво сътресение, то ще бъде по-скоро в съзнанието на хората, особено на по-възрастните. Ще се появят и измамници, които ще се опитат да ги манипулират. Първите даже вече се появиха. Може да срещнете мошеници, които предлагат услугите си за по-бърза обмяна, за по-изгоден курс на лева и още подобни небивалици. Затова бих посъветвал хората да се доверят на банките, за да нямат проблеми, а тези , които се чувстват несигурни, да се съветват с близки или роднини, особено с по-младите. И да не действат прибързано на своя глава!

- Не мислите ли, че въвеждане на еврото е дори малко закъсняло?

Това, разбира се, е политическо решение. Според мен, държавата ни беше готова за въвеждане на еврото още преди 7-8 години, но явно е имало други приоритети.

- Освен банката и сметките, други интереси, хоби някакво имате ли?

О, аз през годините съм имал различни интереси и съм се увличал по различни неща. В ранните си години бях страстен радиолюбител, едно време беше много популярно и магнетично - с радиостанцията влизаш във връзка с хора от целия свят, запознавате се. Това ми доставяше голямо удоволствие. Впоследствие нещата се промениха технически и сега я няма оная тръпка в радиолюбителството, свързването стана много по-лесно, а то като няма някакво препятствие да преодоляваш, вече хобито ти не е интересно.

С годините минах през лова - станах ловец, но не толкова да отстрелвам животни (това не ме привличаше толкова), а за да имам възможност да се разхождам. Всяка събота бях на лов и тогава, преди 25 години, едни 10 км движение в гората ми доставяха голямо удоволствие. Но през последните години, пак благодарение на научно-техническия прогрес, всичко става с автомобила - от точка А до точка Б… И ловът си загуби чара за мен като хоби. В дружинката останаха тези, които обичат да седнат, да хапнат, да пийнат – неща, които не ме привличат и не са ми приоритет. Купихме си къща в едно близко село и като че ли тя стана новата ми страст. Имам двор, не садя чушки и домати, но все има какво да се прави – кося тревата, подрязвам храсти и дръвчета. С това се занимавам, все пак си в движение, не си само на дивана пред телевизора и да се чудиш какво да правиш. Любимо хоби, което обичам, също ми е да пътувам. Правим го два-три пъти в годината. Много ми харесва да пътуваме с тези круизни кораби. Били сме по Средиземно море, обиколили сме гръцките острови, на норвежките фиорди ходихме, в Персийския залив сме били, по Дунава няколко пъти. Сега ни предстои да пътуваме по река Майн в късната есен. Това са приятните за мен неща.