0
Русе отдавна е наричан музикалното сърце на България – град, в който операта и балетът не са само сценично изкуство, а част от културната памет и идентичността. Именно тази жива традиция и нейното бъдеще оживяват в новата документална изложба „Оперното и балетното изкуство в Русе – традиции и бъдеще“, която бе открита на 9 октомври във фоайето на зала „Филхармония“. Проектът е реализиран от Държавна опера – Русе и „Европейски център за култура“ с подкрепата на Община Русе. Куратор е д-р Веселина Антонова – архивист на операта.
Документалната изложба „Оперното и балетното изкуство в Русе – традиции и бъдеще“ проследява накратко 75-годишната история на нашия оперен театър чрез емблематични спектакли от началото, през 1949 г., до наши дни. В изложбата се разказва за зараждащия се през 70-те г. на ХІХ в. интерес в града към оперното изкуство до юбилейния 2024/2025-ти творчески сезон, т.е. в широки хронологични граници, простиращи се през три века история.
От първите хорове до съвременните премиери
Най-ранният експониран документ е снимка от 1876 г. на хора при Църковно-певческото дружество с диригент учителя Атанас Пиперов, в което участват Тома Кърджиев, Никола Сакелариев, основал първият камерен оркестър в града, Ради Иванов, (членове на Русенския революционния комитет), Тодор Хаджистанчев, Богослов Костов, Йосиф Симеонов. Интересът към музикално-сценичните изкуства в Русе се заражда през 80-те години на XIX век, с многократното гостуване на италианската оперна трупа на Енрико Масини със спектаклите „Трубадур“ от Верди, „Миньон“ от Тома и „Фауст“ от Гуно, трупата на Мянко Михайлов с операта „Еврейката“ на Фроментал Хавели, концертите на известния руски хор на Дмитрий Александрович Агренев – Славянски. Представяме снимки на: Военният оркестър 1878 г.; Тамбурашкият оркестър капелмайстор Франц Щрос 1898 г.; Катедралният хор при църквата „Св. Троица“ 1895 г.; Любителският певчески хор при църквата „Св. Георги“ 1894 г.; Програма на концерт, изнесен на 1893 г. от солисти на Виенската опера и др.
През 1891 г. е основано и Театрално-музикално дружество „Лира“. Постепенно магията на оперното изкуство завладява града. Звуковата среда се допълва и от оркестрите, които озвучават хотелите, и от музиката, изпълнявана по време на прочутите русенски балове (първият е 1868 г.). Приносители на съвременните културни модели са завърналите се от чужбина студенти, служителите в консулствата и техните семейства, търговските представители на западноевропейски фирми и др., които оказват влияние върху процесите на модернизацията на българското общество. Представили сме и първата постоянна действаща концертираща двойка в България – русенката Вера Карамихайлова и нейният съпруг – бесарабският българин Константин Михайлов-Стоян. През 1906 г., заедно със свои съмишленици – Венелин Ганев, Тодор Хаджиев, Панайот Димитров-Отето, правят опит да основат Русенска оперна дружба. На следващата година заминават за София и се сред основателите на Българска „Оперна дружба“ в София.
Първи оперен спектакъл, първи симфоничен концерт
През януари 1915 година, по идея на капелмайстора на Пети пехотен дунавски полк Димитър Хараламбиев, е направен втори опит да се създаде Русенска оперна дружба. Желанието да се постави в града оперен спектакъл тогава е неосъществимо – България преживява първата национална катастрофа, а вече бушува световната война. И въпреки последвалата Втора национална катастрофа потребността от духовност е по-силна от войната и конфликтите и на 23 април 1919 г. е премиерата на първият оперен спектакъл в Русе - „Камен и Цена“ от чешкия капелмайстор и композитор Венцеслав Кауцки, либрето Иван Иванов, по поемата на Иван Вазов „Грамада“. Вторият спектакъл е „Тахирбегорица“.
По идея на капелмайстор Атанас Странджев през 1935 година Русенската оперна дружба е възстановена с българската битова опера „Гергана“ от маестро Георги Атанасов. В реализирането на спектакъла се включва целият съставът на хор „Св. Георги“ с диригент Борис Пинтев. Спектакълът се играе многократно, възстановен е през 1946 г., възстановена е и Оперната дружба. И отново е следвоенен период, когато страната е в тежка икономическа криза, изплаща репарации на победителите, смяната на политическата система е наложена с жесток терор срещу политическия, стопанския и духовен елит на нацията. Създаването на културна институция изисква постоянство и неотстъпчивост, умело използване на новите политически реалности и уверени, последователни, внимателно обмислени действия към желаната цел.
Превратът на 9 септември 1944 г. променя завинаги живота в града – потомците на старите русенски фамилии, попадат в категорията на „шкартираните“ - родителите им са арестувани, имуществото разграбено, а с клеймото „бивши хора“ губят социалния си и обществен статус, бъдещето им е обречено. Веднага след края на войната, още през 1945 г., оркестрантите и хористите от съществуващите формирования - „шкартираните“ и „нешкартираните“ се събират и започват репетиции, подготвят се и докумените за официална регистрация на Оперната дружба. Първият концерт на симфоничния оркестър е на 4 януари 1948 г., на 27 ноември 1949 г. е първият оперен спектакъл на Русенската опера – „Травиата“ от Джузепе Верди.
Архив, който оживява
В резултат от дигитализирането на Художествения архив за първи път на почитателите на оперното изкуство представяме всеки оперен спектакъл в своята цялост със снимки, афиши, програми, скици на декори и костюми, т.е. целият творчески екип от артисти, режисьори, диригенти, художници, драматурзи, костюмографи, специалистите от ателиетата. Чрез богатия архив сме се опитали да доловим и невидимата динамика, начената в апостолското начало на малкото почитатели на оперното изкуство в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. до създаването на Оперния театър, когато разнородната публика, затаила дъх в салона, съпреживява вътрешната връзка и таланта на артистите в представленията „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“, „Дон Паскуале“, „Продадена невеста“, „Бохеми“, „Куклената фея“, „Ловци на бисери“, „Риголето“, „Шехерезада“.
Големите имена на русенската сцена
Първите години са белязани с яркото творческо присъствие на младите талантливи диригенти, основатели на оркестъра, Константин Илиев и Добрин Петков, с мъдростта и опита на режисьора Драган Къдржиев и оперната прима Елисавета Йовович, с балетните педагожки Паци Богатинова и Мерцедес Павелич, хореографите Ана Воробльова и Асен Манолов, хоровите диригенти Борис Пинтев, Илия Илиев, Николай Николаев. През 50-те г. на ХХ в. за първи път на русенска сцена гостува постановъчен екип на Букурещката опера с режисьор Йон Рънзеску и създава спектаклите „Кармен“ и „Аида“. Важни за професионалното израстване на оперните артисти са и гостуванията на русенска сцена на световноизвестни творци - Елена Николай, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Дмитрий Шостакович.
В 15 табла посетителите ще се докоснат до интензивния музикален живот в града – от класическите оперни спектакли до най-модерните прочити създадени през последните години като „Тоска“ – премиера с 3D mappig, „Полихедрон“ (световна премиера), „Омагьосаният принц“ (световна премиера), съвременните балетни постановки – „Калиопа“ (световна премиера), „Кармен“, „Пожар“ (световна премиера), както и очарователните спектакли на Детската опера.
Юбилей с поглед към бъдещето
В документалната изложба са включени и най-новите научни изследвания за историята на музикалния живот в града, например: как Църковният салон е преобразен в Оперен театър, кои са първите оркестранти, хористи, балетисти, основатели на оперния театър и др.
Изложбата „Оперното и балетното изкуство в Русе – традиции и бъдеще“ е логичен завършек на инициативите, свързани с честванията на юбилейния сезон на Русенския оперен театър, започнали през есента на 2024 г. с изложба на скици на декори и костюми в Художествената галерия. А скулпторите „Възход“ и „Падение“ пред сградата на Операта символизират градивния, съзидателен, емоционален път на дръзкия дух на поколения неповторими и нестандартни личности, които с творчески рискове и неизбежните художествени спадове сътворяват незабравими спектакли в музикалната летопис на Държавна опера – Русе.
Напиши коментар