0
Загубата от Дания извади България от участие в елиминациите на Евро`2004. Очаквано голяма част от родните фенове не бяха в настроение при напускането си на стадион „Мунисипал”. Тъжни се качиха в автобусите, които скоропостижно напуснаха католическата столица на Португалия. Аз и още няколко души обаче бяхме на мнение, че не бива да ставаме роби на тази загуба. Настроението ни за срещата с Италия зависеше от това колко по-бързо ще спрем с разговорите за загубените срещи с Швеция и Дания. Затова се включихме в карнавала по случай свети Жоао. Видяхме шоуто през деня, любопитно ни бе как ще протече и в по-късните часове. С няколко думи - беше изящно, колоритно и величествено. Тази величественост бе допълнена и от „присъствието” на Хулио Иглесиас. Той ни се усмихваше от стотиците плакати по улиците на града. След няколко дни испанецът щеше да разплаче Брага със своите вечни любовни хитове. Ние обаче сме на футболна вълна. Вече е ред на Италия. И тя като България вероятно няма да се класира напред след слабата си продукция в Португалия, Въпросът „кой” бе на дневен ред. Кой ще завърши на последно място – ние или те? На път за Повоа де Варзим това е основната тема. Времето минава бързо, а таксито ни вече е в централната част на градчето. Все още няма полунощ, оживено е. Двама души се насочват към нас, излизайки на светло виждаме познати лица - Димитър Бербатов и Мартин Петров. Тъжни са - Митко навел глава, Марто гледа малко по-оптимистично. Поздравяваме се, те ни благодарят за подкрепата, съжаляват, че не успяват да ни зарадват с победа, ние пък им пожелаваме успех с Италия. Те се качват в нашето таксито, за да се приберат в базата, а ние се насочваме към едно от местните заведения. Споменавам тази случка, защото ден - два след загубата определени жълти вестници в България сътвориха такива интриги около националния отбор. Едва ли не всички играчи се забавлявали в местно казино след мача, дори се спомена и казиното в Ещорил. Абсолютна лъжа! Като истински професионалисти футболисти ни спазваха режим в дните по време на еврофиналите. Тренираха усърдно, с надежда да зарадват своите сънародници. Уви, не се получи, но това не е повод да се пишат откровени лъжи. На другият ден след мача с Дания разговарях и със Стилян Петров. Беше в минорно настроение, но очите му светнаха, когато разбра, че съм роден в Чипровци. „Колко е хубаво да срещнеш земляк”, радваше се Стенли, който от Монтана тръгна за големия футбол, за да се превърне в звезда на Острова. Оказа се, че имаме и общи познати. „Толкова българи ни подкрепят тук, а ние не можем да ги зарадваме, мъчно ми е за това”, каза Стилян като един истински капитан! Появява се и Валери Божинов. Предизвикалият фурор в италианския елит талант е под пара, очаква се да направи своя дебют за националния отбор срещу „Скуадра адзура” след няколко дни.
Стане ли дума за най-западната държава на континента, няма как да не споменем и за градовете Порто, Коимбра и Гимараеш. Пристанищният Порто е известен с красивото си крайбрежие, музеите, футболните успехи на едноименния си клуб и не на последно място с прочутия портвайн. Някога градът е бил седалище на португалските принцове. И до днес е оцеляла сградата, където те са се съвещавали по важни вътрешно и външно политически въпроси. Първоначално в нея се е помещавала митницата, а днес приютява Историческите архиви на областта. В Порто, известен с едноименното гъсто вино, се намира и най-прочутата изба в Португалия – „Калем”. Тя отваря врати през 1859 г. и е действаща и до днес. Най-огромната бъчва, в която се съхранява сладкият еликсир с марка „Порто”, е изработена от испански и френски дъб. В последните години жителите на града се радват на изключителните постижения на местния футболен клуб. По-малко от месец преди началото на европейското първенство - „Порто” спечели за втори път в своята история Шампионската лига по футбол. А успехът на „драконите” е навсякъде. Няма заведение, магазин или сграда, където да не ни се припомня за победата на воденият от Жозе Моуриньо тим (б.р. португалецът, известен после на света като Специалния, направи невероятна кариера в следващите години).
Близо до Порто се намира и град Коимбра – старата столица на Португалия. До втори век преди новата ера историята на града е свързана с келтите. След това пристигат римляните, които навсякъде разпръскват свидетелства за своята велика култура, оцелели до наши дни. Някой от тези исторически останки могат да се видят в Националния музей, приютен в някогашна римска крепост. Римляните обаче не остават завинаги на това място. Идва реда на маврите, които преименували града на Алмедина. Съвременният град Коимбра е притегателно място за младите умове на Португалия, защото тук се намира най-престижният университет в страната.
Гимараеш е надарен едновременно с природна красота и историческо наследство. Затова си струва човек да опознае града с неговите залесени площи, поточета и ферми. Историята е оставила дълбок отпечатък в Гимараеш и сякаш всеки нов заселник е искал да надмине тези преди него в посланията си към идните поколения. Тук са изградени много балнеолечебни курорти, които също привличат туристите. Спокойно може да се каже, че атмосферата в Гимараеш е наситена с романтика и старина. Замъкът, в който се е родил първият португалски крал – Алфонсо Енрикеш, Дворецът на херцозите Браганза, Параклисът „Свети Мигел”, църквата в римски стил, са местата, които всеки чужденец трябва да види.
Срещата ни с Италия в Гимараеш бе трета на голям футболен форум за близо 20 години. Ситуацията в Португалия обаче бе коренно различна от тези двубои в Мексико през 1986 година, а и по време на невероятното американско лято. Докато в „страната на ацтеките” отборът, воден от Иван Вуцов направи реми 1-1 със световните тогава шампиони от Италия, а после игра осминафинал, а момчетата на Димитър Пенев бяха на крачка от финала за световната купа в САЩ, сега футболистите на Пламен Марков трябваше да играят за своята чест. Именно надеждата, че България ще проведе все пак по европейски мача си с италианците, струващи с пъти повече от състезателите ни, караше нашенците от всички краища на света да се съберат в тяхна подкрепа. Засичаме се и с русенец, който от години живее в щатите. Светлин е бил футболист в детско-юношеската школа на ‘Локомотив” (Русе). Интересува се как е Благой Далев, праща поздрави на ‘железния русенски футболист”. С него в Португалия е японката Даян. Малко по-късно пък съдбата ме среща с мой състудент от Свищов - Иво от Пазарджик. Тук е само за битката с Италия, след което се прибира в Германия.
В деня на срещата със „Скуадра адзура” Гимараеш е мрачен и навъсен. Дъждът не ни стресна и не успя да помрачи настроението ни. Напротив, в дъжда видяхме някакво предзнаменование. Изразът „срещу Италия ще ни върви по вода” се чуваше от устата на почти всеки български запалянко. Във всяка дреболия виждахме „знак Божий”, нещо, което да ни накара да повярваме, че можем да бием Италия. Три часа преди началото центърът на Гимараеш вече бе изпълнен с глъчка. Отвсякъде прииждаха запалянковци на двете агитки. Всичко е мирно, няма нежелани сблъсъци. Повечето италианските фенове са с фланелки с надписи на любимците си Роберто Баджо и Франческо Тоти. Двамата няма да играят - Баджо не бе повикан от Джовани Трапатони за шампионата. За липсата на Тоти бе виновен… Тоти. Капитанът на „Рома” по принцип е интелигентен и възпитан футболист, но реагира неадекватно в мача на Италия с Дания. „Принцът на Рим” показа липса на всякакви обноски и се изплю в лицето на Кристиян Поулсен. Така УЕФА го наказа за три мача, което бе добре дошло за нас. Без Тоти Италия губеше от чара си и импровизацията си. При срещата с италианските ултраси не мина и без закачки. Те са сигурни, че ще бият с 3-0, ние сме по-реални в прогнозите, дори познаваме как ще завърши срещата между Дания и Швеция. Равенството 2-2 е идеално за скандинавците, което ги праща в следващата фаза (б.р. така и се случи в крайна сметка). Нашите фенове са окупирали един фонтан и не спират да скандират. Освен българските знамена, се вее и това на Бразилия. Фен на „Фламенго” спечелен за каузата и ще вика за България. Бразилецът е толкова щастлив, все едно е главно действащо лице на един от традиционните карнавали в родината си. Освен южноамериканската и японската подкрепа в лицето на Даян, ние чувстваме и подкрепата на местните. Независимо от двете загуби, на португалците явно им бяхме симпатични. На витрината на един от ресторантите в града бе написано с български думи – „Успех България”!!! Милият жест бе показателен за отношението им към нашата страна. Оставаше само футболистите да ни зарадват и нас, а и тях, с добра и резултатна игра. С приближаването на срещата дъждът се усили. Мокри до кости бяхме, но на никой не му пукаше за метеорологичните условия. Всички на стадион „Алфонсо Енрикеш” бяхме убедени, че България ще постигне първата си победа на европейското първенство. Нищо, че срещу нас се изправяха асове като Алесандро дел Пиеро, Алесандро Неста, Джанлуиджи Буфон, Джанлука Дзамброта, Андреа Пирло, Антонио Касано, Марко Матераци, Кристиян Виери, Коради, Одо, Марко ди Вайо, Кристиян Панучи, Кристиян Виери, Симоне Перота, Стефано Фиоре. Една феноменална Италия – с легенда начело – Джовани Трапатони. И чудото бе на път да се случи. Голът на Мартин Петров от дузпа в края на първото полувреме хвърли в делириум българската агитка. Тези 20 минути – времето до края на първата част, паузата и миговете до изравнителния гол на Симоне Перота в началото на втората част, бяха най-щастливите за всички българи на 12-ото европейско първенство, защото, дори и за кратко, те стъпиха на седмото небе. В крайна сметка България загуби срещата с 1-2. Точен за италианците в продължението на срещата бе Антонио Касано. Преди това България пропусна да спечели. В 93-ата минута Мартин Петров излезе сам срещу Буфон, но вратарят спаси. След срещата мъката бе огромна. Не само за България, но и за Италия. В Гимараеш малко не ни достигна, за да запишем победа над отбор, който две години по-късно спечели за 4 път световната купа. С представянето си срещу „Скуадра адзура” футболистите показаха, че имат качества. Някой от тях ги реализираха в клубните си отбори по-късно. Димитър Бербатов, Стилян Петров, Мартин Петров, Владимир Манчев, Валери Божинов - в определен период преди контузията си. За съжаление след това първенство националният отбор на България попадна в дупка и вече 20 години се мъчи в опитите си да се появи отново на голям футболен форум. Едва ли някой след първенството в Португалия е очаквал такъв развой за родния ни футбол, но такива са реалностите!
КРАЙ
.jpg)
.jpg)
Напиши коментар